Има един популярен афоризъм, в койтоМарк Твен твърди, че никога

 Има един известен афоризъм, в койтоМарк Твен твърди, че „ в никакъв случай не е разрешил на учебното заведение да пречи на образованието му “. Безпардонното отричане на учебното заведение в тази поговорка постоянно ме е дразнило, само че като се размисля намирам и оправдателни причини в интерес на великия публицист. Хайде да си кажем истината, че учебното заведение във типа на битие в последните десетилетия е спирачка за създателите и капан за бунтарите.

 От ученика се чака да се впише в матрицата, съвсем не се толерира разграничаването от нея. Децата са приучавани от най-ранна възраст да възприемат безрезервно преподаваното им познание и да го възпроизвеждат в оптимално близъкобем и детайлност. Има даже предмети, при които неволната смислова смяна на дума се санкционира като неточност. След няколко класа процедура децата губят ученолюбивост, не слагат на подозрение обстоятелствата, не се задълбават в обясненията. Просто бълват зазубрената информация, към този момент научени, че това е най-прекият път за постигане на мечтана оценка. Като се замисля историята е колкото репродуктивна, толкоз и аналитична просвета, физиката, химията, даже географията изясняват процеси и феномени, които съпътстват бита и всекидневието. Децата, обаче, ги назовават разказвателни предмети, тъкмо тъй като са научени, че всичко което се желае от тях е да опишат написаното по тематиката. Нещо повече, децата се учат да угодничат на учителя. Например доста постоянно анализът по литература е поставян в тесни сериозни рамки и множеството опити за креативно излизане отвън тяхната маркировка се посреща недоволно от учителя. Далеч по-лесно и резултатно е да кажеш на учителя „ разсъжденията “, които се допуска, че желае да чуе.

 Преди години дадох на възпитаници задачата да пишат есе за проблемите и опазването на околната среда. Всички текстове бяха като че ли писани от екологични деятели. Попитах, дали в действителност мислят това. Едно от децата доби храброст и отговори, че допускат, че тъкмо такива мисли ще ми харесат. Макар да не си го е сложило за цел учебното заведение възпитава брилянтни конформисти. Затова фетиш към дълбоките познания не съществува. През главата са минали хиляди страници информация и съвсем нищо не се е задържало трайно.Децата са учили десетки потребни неща, само че изобщо не са осъзнали практическото им приложение. Представете си в тази среда един добър и изобретателен разум. След няколко години образование той към този момент се е наплашил да бъде автентичен, да търси и предлага евристични пътища, да вижда ексцентричните решения. Осъзнал е, че всяко отклоняване от постулатите на учебника и разсъжденията на учителя се санкционира ерго потиска. Спомням си един превъзходен математик, който всеки час по математика задаваше въпроси заразлична интерпретация на решенията, само че дразнеше учителката, която беше уверена, че по този метод и се подиграва.

 Сигурно е, че учебното заведение не е място за протест и опозиция. Системата разполага с оценки и правилници, с които да санкционира волните души. Затова склонните да устояват позиция и мнение са редки единаци. Случвало ми се е възпитаници да се оплакват от неприятно учителско отношение, нарушавания на правилника в техен ущърб, да споделят недоволството си от методите на преподаване. В такива случаи постоянно споделям, че съм подготвен да насочва тъжба, само че са ми нужни подписи и на часа стартира изнамиране на десетки аргументи заради, което да не го върша. Но зад бутафорните пояснения прозира страхът, че непокорството ще бъде глобено.Така с цел да не стане по-лошо децата каляват търпението си към неправдите.Трябва ми доста време с цел да приуча децата, на които преподавам, че могат без терзание да показват отзиви по въпросите, които задавам. Нашите деца са научени, че грешките се санкционират и се опасяват да дават неверни отговори. А в действителност развиването значи да опитваме и да бъркаме.Нашите деца не могат да дискутират, тъй като не ги насърчаваме да отстояват личното мнение и нямаме аршин с цел да оценим тази дързост, друга от нашата позиция по въпроса. Така порастват лицемери, които крият личното мнение и страхливци, които няма да намерят сили и за обществените борби след довеждане докрай на учебно заведение.

 През последните години обществата се развиват с неукротима скорост. Методите на преподаване остаряват единствено за няколко години. Развитите общества търсят гъвкави форми на учебно обучение, които най-малко да следват на постижимо закъснение измененията. Нашето учебно заведение към момента ползва идея, която евентуално е била практична в годините на лимитирана интелектуална и човешка независимост, само че е извънредно непригодна в актуалния софтуерен век. Социалното обвиняване на Пинк флоид за преобразяване на индивида в тухла от една сива стена продължава да бъде все по този начин настоящо. За страдание съвсем не попадам на хрумвания за разчупване на тази ограничелна матрица. Волният дух и свободният разум са най-хубавите водачи на публичното развиване. И до момента в който ги държим оковани в клишета и канони резултатите от промените ще остават незадоволителни.

Автор: Иво Райнов, учител 

Профилирана езикова гимназия " Екзарх Йосиф I " - гр. Ловеч

Инфо: www.eratosten.wordpress.com